Постинг
18.01.2011 10:41 -
следващо
Автор: pakito
Категория: Тя и той
Прочетен: 488 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.02.2011 10:59
Прочетен: 488 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 07.02.2011 10:59
Така минаваха дните в измисления ни свят. Може би проклятието ми беше, че не беше необходимо да се занимавам с нищо, нямах и желание. Харчех парите, платени с кръв и смърт и често сънувах Фалуджа. Сънувах как не спя в три часа сутринта и как усещам гъстата кръв да пълзи по вените ми. Сънувах върховното отчаяние от безсмислието на всичко, което правихме там. И как светът е смъкнал крещящия грим като стара курва със стъклено око. Никъде другаде не можеш да се превърнеш в непознат, от когото да се отречеш. Исках да се боря, но сражения нямаше. Имаше само смътни, неопределени сблъсъци и злото идваше не с едно, а с безброй лица, все кухи и най- често идиотски ухилени. Всичко там ме караше да мисля, че в света няма изобщо добро, а само зло. Започвах да подозирам, че Бог е малоумен тип с недоразвито чувство за хумор, от ония, които смятат за безкрайно смешно да подхвърлят на чайките бомбички, обвити в хляб.
Стрясках се плувнал в пот с бумтящо сърце и с треперещи пръсти палех цигара. Знаех, че е три сутринта. Виждах един друг ден в едно училище в три сутринта и двамата араби само по куфии, треперещи от страх до стената. Голите им кльощави задници, когато ги накарахме да се обърнат. Трепването на очите и разбирането в погледа на единия, когато срещна моя. Убеждението ни, че сме герои, герои, герои, които отмъщават за загиналите в атентата с кола бомба същия ден. Вкопаването в цимента, за да не подскоча от изстрелите. Не подскочих. Не видях и кръвта, достатъчно кръв бях гледал.
Тя неизменно усещаше, че съм буден и се притискаше към мен. Правехме секс, но не нежен. Героите не са нежни. Героите са пичове за пример.
Стрясках се плувнал в пот с бумтящо сърце и с треперещи пръсти палех цигара. Знаех, че е три сутринта. Виждах един друг ден в едно училище в три сутринта и двамата араби само по куфии, треперещи от страх до стената. Голите им кльощави задници, когато ги накарахме да се обърнат. Трепването на очите и разбирането в погледа на единия, когато срещна моя. Убеждението ни, че сме герои, герои, герои, които отмъщават за загиналите в атентата с кола бомба същия ден. Вкопаването в цимента, за да не подскоча от изстрелите. Не подскочих. Не видях и кръвта, достатъчно кръв бях гледал.
Тя неизменно усещаше, че съм буден и се притискаше към мен. Правехме секс, но не нежен. Героите не са нежни. Героите са пичове за пример.
Няма коментари
