Блогът на pakito

Постинг

13.01.2011 13:01 - начало

Автор: pakito Категория: Тя и той

Прочетен: 1037 Коментари: 5 Гласове:

Последна промяна: 07.02.2011 11:00

Тогава все едно от горе ми падна, защото аз не исках жена, както другите си имаха жени- част от техния собствен живот. Имаше една такава жена, но тя беше при друг, а при това положение, аз предпочитах да съм сам и независим. Но след време започна да ми се струва, че погрешно съм мислил, че мога да мина без жени, че не друг, а аз- разглезеният егоист- ще мога да живея като отшелник. Така се появи тя. Защото аз се сетих, че мога да имам жена според вкуса си, да я имам, когато искам да да успокоява духа ми и неспокойната ми жажда, да убива самотата, да ме занимава и забавлява, да запълва ония часове, когато ме връхлитат призраци. Бих могъл да я отпращам, когато не я искам. Тя няма да отравя целия ми живот със сцени и истерия, с натяквания и ревност. Бих могъл да постигна един чуден компромис между предишния, всеотдаен на една жена живот и новия, при който вземаш всичко, а даваш само каквото ти е лесно и удобно за даване.
Тя не можеше да се отпусне с мен и идваше само когато аз я повиках. Бях поставил бариери, невидими, но непоклатими.
По този начин- мислех си аз- ще мога да съхраня своето достойнство, ще се предпазя от израждането, което настъпва у мъжете когато отдадат изцяло разума и сърцето си на една жена. Знаех, че се израждат и унищожават от собствения си горчив опит. Това което правех, според мен беше умно, но понякога разбирах, че не бе твърде човечно. Усещах, че тя беше нещастна, защото аз не я допусках напълно до себе си. Не че тя ми се оплака някога или показа нещастието си с дума или жест. На мен не. Аз бях нейният господар, когото тя боготвореше и моята дума беше закон.
И така, аз най- после намерих пътя за света, който бях търсил непрестанно. Един свят, в който да ми бъде дадено всичко, а аз да давам само онова, което искам. Защото ми беше писнало години наред да давам и да давам, без да получавам, а да седя на колене.

Нагоре